Плоскостъпие

Плоскостъпието е състояние, при което при стъпване се наблюдава спадане на арките на надлъжния и напречния ходилен свод. До 4-5 годишна възраст се нарича физиологично плоскостъпие, но ако то продължи и след 5-годишната възраст на детето се изисква наблюдение и евентуално лечение.

Плоскостъпието е често безсимптомно, но в някои случаи може да доведе до проблеми в глезени, колене и гръбначния стълб. Лечение се налага обикновено при наличие на клинични оплаквания.

Симптоми:

Често е безсимптомно, но не са редки случаите на болка както в областта на ходилата, така и в глезените, прасците, коленете и гърба.

Основни причини за поява на плоскостъпие:

• Плоскостъпието в ранна детска възраст е нормално състояние и в хода на израстването сводовете започват да се формират. При някои деца сводове не се изграждат и в този случай говорим вече за клинично-налично плоскостъпие.
• Предразполагащ фактор за плоскостъпие е генетичната предиспозиция – при родител/и с плоскостъпие вероятността и детето да развие това състояние се повишава. До голяма степен това е свързано с унаследяване на ставната хипермобилност – състояние, при което има по-голяма разтегливост на съединителната тъкан, която при натоварване не може да осигури поддържане на конструкцията на арките и сводът спада. Винаги оценката на сводовете се прави в изправено състояние, когато сводовете са подложени на натоварване.
• С напредването на възрастта и отслабването на сухожилията, стабилизиращи глезена и ходилото, също може да се стигне до спадане на сводовете.
• Наднорменото телесно тегло е също фактор, който увеличава вероятността за развитие на плоскостъпие.

Рискови фактори:

• Ставната хипермобилност
• Вродено плоскостъпие
• Генетичната предиспозиция
• Травматични увреди на глезен и ходило
• Ревматоиден артрит
• Стареене
• Захарен диабет
• Наднормено телесно тегло и др.

Диагноза:

Диагностиката на плоскостъпието включва клиничен преглед, при който се оценява състоянието на свода с и без натоварване, наблюдава се походката на пациента и се обръща внимание на начина на износване на обувките.

В мнозинството от случаите за установяване на диагноза плоскостъпие е достатъчна анамнеза за оплакванията, клиничен преглед и плантография, но в някои по-редки случаи при силна и неповлияваща се симптоматика се налагат и допълнителни образни изследвания като рентгенова снимка или ЯМР.

Лечение:

При липса на симптоматика обикновено лечение не се налага.

При наличие на оплаквания се препоръчват:

• Универсални ортопедични стелки. Това са ортопедични стелки, които са за корекция на двата ходилни свода и са произведени в размер, съобразен с номера на обувките.
• Индивидуални ортопедични стелки. Това са ортопедични стелки, които се правят по отпечатък на ходилата на специално устройство – плантограф и са проектирани съобразно спецификата на ходилото на всеки човек. Поради това те са по-добрият вариант за лечение от универсалните стелки. Важно е да се отбележи, че носенето на ортопедични стелки не води до излекуване на плоскостъпието, но тъй като дава възможност за правилно натоварване на ходилата и разпределение на тежестта на тялото, до голяма степен намалява болковата симптоматика.
• Физиотерапия и рехабилитация. Провеждането на процедури може да увеличи тонуса на някои мускули и да релаксира други /при скъсен Ахилес например/, и така да е от помощ при това състояние.
• Ортопедични обувки. Това са обувки, които са произведени така, че с вградените си извивки имитират анатомичните сводове и съдействат за правилно разпределение на тежестта.
• Намаляване на телесното тегло
• Медикаменти – най-често се прилагат медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства /НСПВС/, като курсовете с тях се препоръчва да не са по-дълги от 10 дни и да са в съчетание с носене на ортопедични стелки.
• Хирургично лечение. Оперативното лечение се предприема сравнително рядко и то в случаито, когато плоскостъпието е част от комплексен ходилен проблем.