Подагра

Подаграта е заболяване, свързано с натрупване на кристали от мононатриев урат в тъканите в резултат на високи нива на пикочна киселина и ставно възпаление.

Рискови фактори

Високите нива на пикочна киселина могат да се дължат на:

✓ генетична обремененост;
✓ начин на живот;
✓ или намалена екскреция (отделяне) на уратните соли (солите на пикочната киселина) чрез урината.

Начин на живот

• Храни и напитки, които увеличават риска от развитие на подагра:

✓ алкохол;
✓ богати на фруктоза храни и напитки;
✓ месо, морски дарове и субпродукти (бъбреци, език, шкембе, черен дроб и други).

• Прекомерното физическо натоварване и затлъстяването могат да доведат до повишаване на нивата на пикочна киселина.
• Медикаменти, които увеличават риска от развитие на подагра:

✓ витамин В3, аспирин, ACE инхибитори, ангиотензин рецепторните блокери;
✓ бета-блокери, ритонавир,
✓ имуносупресивните лекарства, химиотерапия (води до клетъчен разпад, което може да повиши нивата на пикочна киселина:
✓ използването на диуретици може да провокира появата на подагрозни пристъпи.

• Рискът от развитие на подагра може да бъде намален посредством (ако няма противопоказания):

✓ консумацията на кафе и млечни продукти;
✓ прием на витамин С;
✓ физическо натоварване.

Най-вероятно, това се дължи на техния благоприятен ефект по отношение намаляването на инсулиновата резистентност.

Причини за подагрозни пристъпи при установено заболяване:

✓ прием на голямо количество алкохол;
✓ консумация на храни с високо съдържание на пурини;
✓ бърза загуба на тегло, дехидратация или травма.

Клинична картина

Подаграта може да се прояви по различни начини, като най-честият е под формата на рецидивиращи пристъпи на остър възпалителен артрит (червена, болезнена, затоплена и подута става). Най-често се засяга ставата в основата на големия пръст на крака, но други стави като коляно, китка, глезен и пръсти също могат да бъдат засегнати.

Дългогодишните повишени нива на пикочна киселина (хиперурикемия) могат да доведат до формирането на твърди, безболезнени отлагания на кристали пикочна киселина, известни като тофи. Тофите могат да доведат до хроничен артрит поради костна ерозия.

Повишените нива на пикочна киселина могат също да доведат до утаяване на кристали в бъбреците, което води до образуване на камъни и последваща уратна нефропатия.

Диагноза се поставя с помощта на:

• Анализ на синовиална течност:

Поставянето на окончателна диагноза се основава на идентифицирането на мононатриеви уратни кристали в синовиалната течност или в тофите.

• Кръвни тестове

Около 15% от пациентите със симптоми на подагра могат да имат нормални нива на пикочна киселина в серума.

От друга страна 25% от населението има анамнеза за повишени стойности на пикочна киселина в кръвта, но само малка част от хората с хиперурикемия развиват подагра, т.е. необичайно високите нива на пикочна киселина в серума не показва или предсказва подагра.

За да е налице хиперурикемия, необходимо е плазмените нива на пикочна киселина да надвишават 420 mcmol/l (7.0 mg/dl) при мъже и 360 mcmol/l (6.0 mg/dl) при жени.

Други, често използвани кръвни тестове включват изследване на левкоцити, креатинин, урея, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

• Образна диагностика

Рентгенографията при ранни случаи на подагра обикновено не показва отклонения, но ултразвуковото изследване може да демонстрира отлагане на уратни кристали в тъканите на асимптоматични пациенти с хиперурикемия.

Лечение

• Асимптоматичната хиперурикемия не трябва да се лекува.
• При пристъп на подагра се препоръчва комбинираната терапия. Тя се състои от
  еднократна кортикостероидна апликация, която може да бъде както мускулно, така и локално, последвана от колхицин по схема, съчетан с нестероидно противовъзпалително средство за срок от около 10 дни. Обикновено за този срок се повлиява острия подагрозен пристъп.
• Лечението на хроничните форми на подагра включва:
• Алопуринол, който блокира ксантин оксидазата и по този начин намалява образуването на пикочна киселина.
• Фебуксостат, който е селективен инхибитор на ксантиноксидазата, като е потенциална алтернатива на алопуринол при пациенти с подагра. Той се прилага перорално и се метаболизира главно в черния дроб, за разлика от алопуринол и неговите метаболити, които се екскретират предимно чрез бъбреците. Поради тази причина фебуксостат може да се използва при пациенти с бъбречно увреждане без корекция на дозата.
• Медикаменти, поддържащи pH на организма – могат да се съчетаят с приема на Фебуксостат.
• Успоредно с медикаментозното лечение е необходимо съблюдаване на начина на хранене и спазване на подходящ диетичен режим с избягване на алкохол, тлъсто месо и богата на пурини храна.

Прогноза

Без лечение острият подагрозен пристъп обикновено отшумява в рамките на 5 до 7 дни, като при около 60% от хората е налице втори пристъп в рамките на 1 година.

При пациентите с подагра е повишен риска от развитие на хипертония, захарен диабет, метаболитен синдром, бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

Без лечение, епизодите на остра подагра могат да преминат в хронична форма на заболяването, с последваща деструкция на ставните повърхности, деформация на ставите и формиране на неболезнени тофи.

Усложнения

Формирането на бъбречни камъни е често усложнение на подаграта.

Стойчев И.,(2020) Подагра МКБ M10. Фрамар [online] Available at:https://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-m10-3/подагра
[Accessed 28.12.2020].

Michael P Keith 1 , William R Gilliland (2007) Updates in the management of gout. [online] Available at: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17349440/ [Accessed 28.12.2020].