Захарен диабет

Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар [1]. Захарният диабет може да бъде няколко вида – тип 1, тип 2, гестационен (установен по време на бременност) или хетерогенна група други видове диабет (генетични, вследствие заболяване, ангажирало панкреаса и др.) [2].

Към днешна дата се смята, че над 420 млн души страдат от захарен диабет в световен мащаб [1]. В България са диагностицирани над 420 000 души. Действителният им броя обаче вероятно е много по-висок [3].

Най-често се наблюдава захарен диабет тип 2, при който водеща е резистентността към инсулина, последвана и съпроводена от неговото вторично изчерпване. В миналото той се е наричал още „старчески диабет“, но предвид високата честота на затлъстяването сред младите и утвърждаването на заседналия начин на живот, захарен диабет тип 2 се наблюдава дори сред деца. Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което се наблюдава абсолютна недостатъчност на инсулин. Обикновено се диагностицира в детско-юношеска възраст откъдето идва името му „юношески“, но е възможно този тип диабет да дебютира и при възрастни [2].

Диагностицирането на захарния диабет с изключение на гестационния се осъществява чрез изследване на кръвната захар /плазмена глюкоза/ на гладно (над 7.0 mmol/l), след натоварване с глюкоза /ОГТТ/ (над 11.1mmol/l), случайна кръвна захар (над 11.1 mmol/l) или гликиран хемоглобин /HbA1c/ (над 6.5%) [1,2,3]. Обикновено е необходимо поне двукратно измерване на кръвната захар на гладно или потвърждаване на високата и стойност с някой от другите методи. Кръвно-захарният профил и гликираният хемоглобин служат за оценка на гликемичния контрол при вече доказано заболяване и започнат диетичен режим и медикаментозно лечение. Изследването на кръвна захар на гладно и чрез ОГТТ могат да установят предиабетно състояние – гранично повишение на кръвната захар. За съжаление все повече данни се натрупват в посока възникване на хронични усложнения от диабета още на ниво предиабет [2,3].

Рисковите фактори за захарен диабет тип 2 включват [2,3]:

• Индекс на телесна маса (ИТМ) > 25kg/m2;
• Фамилна обремененост за захарен диабет;
• Артериално налягане над 140/90 mmHg или прием на антихипертензивна терапия;
• Придружаващо сърдечно-съдово заболяване
• Диагностицирано заболяване с инсулинова резистентност като синдрома на поликстозните яйчници
• Диагностициран захарен диабет по време на бременност (гестационен) и раждане на дете с тегло над 4кг;
• Нивото на HDL холестерол под 0.9 mmol/l и/или нивото на триглицеридите над 2.2 mmol/l;
• Установено предиабетно състояние в миналото;
• Измерен HbA1c>5.7%;
• Заседнал начин на живот.

Клиничната картина при захарен диабет тип 2 се владее от метаболитния синдром. Обикновено пациентите имат натрупване на мастна тъкан в областта на корема, висок ИТM, с голяма обиколна на талията. Поддържат високо артериално налягане или имат придружаващо сърдечно-съдово заболяване, а лабораторните изследвания сочат неблагоприятен липиден профил (високи триглицериди, LDL холестерол, нисък HDL холестероол). Много често повишената кръвна захар се установява случайно, тя може да не е много висока и да не води до очаквани симптоми като често уриниране или повишена жажда. Сърбеж по кожата, генитален сърбеж или рецидивиращи уро-генитални инфекции могат да са причинени от недиагностициран и нелекуван захарен диабет. Повишена жажда, често уриниране и необяснима загуба на тегло може да има при захарен диабет тип 2 когато се стигне до по-сериозна хипергликемия [2,3].

Захарен диабет тип 1 обикновено се наблюдава при пациенти, които са по-слаби. Тук по-често поставянето на диагнозата се свързва с често уриниране и повишен прием на течности, загуба на тегло, умора, влошаване на зрението, урогенитални инфекции и др. За тези пациенти не е типично затлъстяването, но високо артериално налягане и сърдечно-съдови заболявания може да са налице при дълга давност на диабета [2,3].

Лечението на захарния диабет е насочено към поддържането на оптимално ниво на гликемията, съобразно възрастта и придружаващите заболявания, давността на диабета. Целта на лечението е профилактика на възникването на остри и хронични усложнения от диабет [2].

То започва със запознаването на пациента със същността на заболяването и обучението в насока самоконтрол на гликемията [3]. Тя е зависима от стриктния диетичен режим и съобразената физическа активност и пациентът сам трябва да влиянието им върху кръвната си захар. Особено силно това важи за случаите на инсулинолечение. Честият самоконтрол с помощта на глюкомер има най-сериозен принос в поддържането на оптимална глюкоза – основно на гладно, преди хранене, два часа след нахранване, преди лягане. При някои пациенти е показано и продължително проследяване на захарта с апарат [3].

Промяната в начина на хранене е неизменна част от лечението на захарния диабет. Диетата се състои в пълноценно и разнообразно хранене с въглехидрати – бавно разграждащи се, белтъци и мазнини, достатъчно фибри (30-45г/дн). Простите въглехидрати трябва да са изключение и е важно да се търси съдържанието им в етикетите на готови хранителни продукти (лютеница, кетчуп, туршии и др.). Пресните плодове и зеленчуци са част от менюто на диабетика, като не трябва да се подценява влиянието на първите върху кръвната захар [3].

Физическата активност подобрява инсулиновата чувствителност, намалява теглото, подобрява контрола на артериалното налягане и стойностите на метаболитните показатели. Тя е съобразена с индивидуалните възможности, но е желателно такава да се организира за 30-45 минути 3-5 дни в седмицата умерено интензивна аеробна физическа активност при не повече от два последователни дни без физическа активност. При липса на противопоказания 2 пъти седмично да се провеждат упражнения за мускулна сила [3].

Медикаментозното лечение при захарен диабет тип 2 включва перорална терапия, насочена към повишаване чувствителността към инсулина (напр. метфромин, пиоглитазон), стимулиране секрецията на инсулина (напр. глипизид, глимепирид, репаглинид, вилдаглиптин, ситаглиптин, линаглиптин, саксаглиптин, лираглутид, екзенатид, семаглутид, лискизенатид и др), намаляване усвояването на глюкоза в чревния тракт (акарбоза), блокиране усвояването на глюкоза в бъбреците (дапаглифозин, канаглифозин, емпаглифозин) и др. Механизмът на действие на тези медикаменти е всъщност комплексен, с ефекти, които надвишават чисто контрола на кръвната захар. Изборът им е строго индивидуален и зависи от теглото на пациента, риска от хипогликемия, давността на заболяването, очакван хипогликемизиращ ефект и наличието на противопоказания [1,3,4].

Инсулинолечението при захарен диабет тип 2 може да влезе в съображение временно при поставяне на диагнозата, като част от комбинирана перорална терапия или самостоятелно след изчерпване ефекта на другите средства или противопоказание за прилагането им. При захарен диабет тип 1 се прилага само инсулинолечение в интензифициран режим (4-5 кратно приложение) или инсулинова помпа [1,3,4].

Захарният диабет е свързан с остри и хронични усложнения. Остро усложнение е диабетната кетоацидоза – трайно повишение на кръвната захар с поява на кетотела. Тя обикновено се предхожда от дълготрайна декомпенсация и пациентът може да съобщава за често уриниране, повишена жажда, редукция на тегло, миризма на ацетон. При липса на своевременно лечение състоянието на пациента се влошава. Причина за това усложнение може да бъде вметната инфекция, прекъсване на лечение, неработеща писалка и др [3].

В другата крайност е хипогликемията – спадане на кръвната захар под нормалните стойности. Хипогликемията започва с чувство за глад, тремор, сърцебиене, влошаване на зрението, изпотяване, прималяване. Тези симптоми са сигнал за пациента, че трябва да приеме малко количество въглехидрат. При липса на адекватни мерки и задълбочаване на хипогликемията, настъпват влошаване на съзнанието, гърчове и друга неврологична симптоматика. Честите хипогликемии са сигнал за проблем в диетата, физическата активност или лечението на заболяването [3].

Хроничните усложнения от захарния диабет се изразяват в диабетна невропатия (най-често диабетна полиневропатия), диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия. Заболяването е рисков фактор за исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, периферна съдова болест, различни форми на поражения върху крайниците – диабетно стъпало [3].

1. World Health Organization; Diagnosis and management of type 2 diabetes (HEARTS-D). 2020 (WHO/UCN/NCD/20.1). Licence: CC BY-NC-SA 3.0 IGO.
2. American Diabetes Association. Classification and Diagnosis of Diabetes: Standards of Medical Care in Diabetes—2021. Diabetes Care Jan 2021, 44 (Supplement 1) S15-S33;
3. Българско дружество по ендокринология. Препоръки за добра клинична практика при захарен диабет. 2019.
4. American Diabetes Association Pharmacologic Approaches to Glycemic Treatment: Standards of Medical Care in Diabetes—2021. Diabetes Care Jan 2021, 44 (Supplement 1) S111-S124;

Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишена кръвна захар поради нарушение в инсулиновата секреция, в инсулиновото действие или в двете заедно. Своевременното му откриване и лечение е от изключително значение. Захарен диабет тип 2 има сложна генетично заложена предразположеност, но най-сериозно влияние върху неговото развитие оказват фактори като липса на физическа активност, неправилния начин на хранене и затлъстяването [1,2].

Промяната в начина на живот е най-мощният инструмент за овладяване на метаболитния синдром и предотвратяване прогресията му към предиабетно състояние или дори захарен диабет.

Това включва [1]:

• Активна физическа дейност;
• Редукция на тегло с поне 7% от настоящото в случаите на наднормено тегло и затлъстяване;
• Рационален, разнообразен и пълноценен хранителен режим;
• Спиране на тютюнопушенето;
• Намаляване на стреса;
• Осигуряване на пълноценен сън;
• Намаляване консумацията на алкохол.

Изследвайте кръвната си захар ако имате ИТМ >25кг/м2 в съчетание с някои от рисковите фактори [2]:

• Имате фамилна обремененост за захарен диабет;
• Поддържате артериално налягане над 140/90 mmHg или приемате антихипертензивна терапия;
• Имате придружаващо сърдечно-съдово заболяване;
• Сте диагностицирана със синдром на поликстозните яйчници ;
• При Вас е бил диагностициран захарен диабет по време на бременност (гестационен) и сте родила дете с тегло над 4кг;
• Нивото на HDL холестерол е под 0.9 mmol/l и/или нивото на триглицеридите е над 2.2 mmol/l;
• Имате установено предиабетно състояние в миналото;
• Е измерен HbA1c>5.7%;
• Имате симптоми на захарен диабет;
• Водите заседнал начин на живот;

При лица над 45г дори и да нямат споменатите рискови фактори е показано изследване за захарен диабет [2].

Профилактиката на усложненията при диагностициран захарен диабет изисква [2]:

• самоконтрол на гликемията от пациента – преди хранене и два часа след прием на храна;
• профилно изследване на кръвната захар и HbA1c с прицелни стойности съгласно препоръките на лекуващия ендокринолог;
• контрол над теглото;
• активна физическа дейност;
• контрол на артериалното налягане;
• контрол на липидния профил;
• спиране на тютюнопушенето;
• активно изследване за настъпили диабетни усложнения.

1. American Diabetes Association. Prevention or Delay of Type 2 Diabetes: Standards of Medical Care in Diabetes—2021; Diabetes Care Jan 2021, 44 (Supplement 1) S34-S39;
2. Българско дружество по ендокринология. Препоръки за добра клинична практика при захарен диабет. 2019.